| Англия
1935 година |
00:00:56.397 - 00:00:58.467 |
| Завърших пиесата си.
- Браво. |
00:02:13.877 - 00:02:16.145 |
| Виждала ли си мама? |
00:02:16.244 - 00:02:17.222 |
| Е, тя ще бъде
в дневната, мисля. |
00:02:17.321 - 00:02:19.063 |
| Надявам се, че няма да
закъснете и днес, г-це Бриони. |
00:02:19.163 - 00:02:22.346 |
| Имаме да приготвяме
вечеря за десетима. |
00:02:22.445 - 00:02:24.826 |
| Здрасти, пале, Чух, че ще представяш пиеса.
- Кой ти каза? |
00:02:36.277 - 00:02:40.024 |
| Джунглата шуми. |
00:02:40.124 - 00:02:41.470 |
| Ще дойдеш ли да я видиш?
- Не съм сигурен, че ще бъде удобно... |
00:02:42.757 - 00:02:46.541 |
| Защо не ми позволиш
да я прочета? |
00:02:46.641 - 00:02:47.745 |
| Свикнала си да правиш хубави
преписки на всичките си истории. |
00:02:47.844 - 00:02:50.142 |
| Пазя ги всичките.
- Все още искам да дойдеш. |
00:02:50.241 - 00:02:52.425 |
| Ще видим.
- Трябва да тръгвам, сега. |
00:02:52.524 - 00:02:55.350 |
| Мамо, трябваш ми! |
00:03:00.237 - 00:03:01.829 |
| Изумителна. Изумителна е,
скъпа. Първата ти пиеса. |
00:03:05.677 - 00:03:10.787 |
| Мислиш ли? Мислиш ли,
че Леон ще я хареса? |
00:03:10.887 - 00:03:12.463 |
| Разбира се, че ще я хареса. |
00:03:12.563 - 00:03:14.745 |
| Изпитанията на Арабела,
от Бриони Талис. |
00:03:14.844 - 00:03:17.431 |
| Си.
- Да? |
00:03:27.677 - 00:03:29.315 |
| Какво ще е усещането да бъдеш
като някой друг? |
00:03:30.917 - 00:03:32.945 |
| Страхотно, Надявам се. |
00:03:33.045 - 00:03:35.102 |
