| Ноември, 1979 г. |
00:00:16.280 - 00:00:20.280 |
| Готов ли си, татко? |
00:00:39.560 - 00:00:41.232 |
| Да. |
00:00:41.360 - 00:00:43.112 |
| Ще ви настигна.
- Добре. |
00:00:44.880 - 00:00:47.838 |
| Извинявай, мамо. |
00:01:00.200 - 00:01:01.599 |
| Нямам търпение да вляза. |
00:02:43.800 - 00:02:46.075 |
| Я стига. Отпусни се. |
00:02:46.200 - 00:02:49.829 |
| Нали така?
- Сложи малко. |
00:02:49.960 - 00:02:52.997 |
| Да не получиш ритник.
- Марти! |
00:02:53.120 - 00:02:55.918 |
| Какво е това, по дяволите? |
00:02:56.040 - 00:02:58.110 |
| По едно.
Само с рецепта е. |
00:02:58.240 - 00:03:00.674 |
| То прати дядо ми в ковчега. |
00:03:00.800 - 00:03:03.553 |
| Бива си го.
Ще те разтърси здраво. |
00:03:03.680 - 00:03:08.196 |
| Бейби.
- На какво си играеш, Марти? |
00:03:08.320 - 00:03:11.198 |
| Да не си изнежено бебе?
- Искам да може да се пие. |
00:03:16.680 - 00:03:20.559 |
| Има вкус на бабешка вагина.
- Знаеш ти, извратеняк такъв. |
00:03:20.680 - 00:03:24.389 |
| Колко дълго чаках този ден. |
00:03:28.280 - 00:03:31.590 |
| От колко време го исках. |
00:03:31.720 - 00:03:34.393 |
| Остави го. Там, където отиваме,
трябва да си с разума си. |
00:03:34.520 - 00:03:39.071 |
| Знаеш как е, Джон.
Силно е, зарежда те невероятно. |
00:03:39.200 - 00:03:42.954 |
| За какво?
Не сме шибани селяндури. |
00:03:43.080 - 00:03:45.992 |
