Transcript

Text
Професоре, чуйте. 00:00:37.037 - 00:00:41.583
Аз съм за продажното вдъхновение. 00:00:41.583 - 00:00:46.296
Да допуснем, че вляза в тая стая 00:00:47.380 - 00:00:50.258
и се върна в нашия забравен от Бога град на гениите. 00:00:50.258 - 00:00:54.971
Но нали човек пише за това, което го мъчи, което го съмнява. 00:01:01.478 - 00:01:06.232
През цялото време му трябва да доказва на себе си и на другите 00:01:08.526 - 00:01:12.781
че той струва нещо. 00:01:12.781 - 00:01:15.158
А ако аз навярно знам, че съм гений! 00:01:17.243 - 00:01:21.915
Защо да пиша тогава? 00:01:22.749 - 00:01:27.212
От какъв зор? 00:01:27.212 - 00:01:31.675
Въобще трябва да кажа, че... 00:01:31.675 - 00:01:35.178
ние съществуваме за това, че... 00:01:35.178 - 00:01:38.056
Бъдете любезен, оставете ме на мира! 00:01:38.056 - 00:01:42.769
Оставете ме да подремна, не съм спал цяла нощ. 00:01:43.269 - 00:01:47.941
Дръжте си комплексите за вас. 00:01:48.650 - 00:01:51.861
Във всеки случай цялата тая ваша технология... 00:01:51.861 - 00:01:56.950
всички тия пещи, колела... 00:02:00.412 - 00:02:03.957
... и прочие глупости са 00:02:05.000 - 00:02:09.295
за да се работи по-малко и да се плюска повече. 00:02:09.295 - 00:02:13.967
Всичко това са патерици, протези. 00:02:14.551 - 00:02:19.222
А човечеството съществува, за да създава... 00:02:20.390 - 00:02:25.061