| ЖЕНАТА НА ПЪТЕШЕСТВЕНИКА ВЪВ ВРЕМЕТО |
00:00:04.600 - 00:00:11.500 |
| Не мога да пея.
- Удава ти се, Хенри. |
00:00:36.165 - 00:00:38.986 |
| Да, но не мога като теб.
Не като мен. Пей като себе си. |
00:00:39.444 - 00:00:43.947 |
| Татко казва, че грача като гарван.
- Пошегувал се е. |
00:00:44.121 - 00:00:47.955 |
| Харесвам гласа ти. И двамата
харесваме гласа ти. |
00:00:48.280 - 00:00:51.277 |
| Ще опитаме ли с "Jingle Bells"?
По-лесна е. |
00:00:54.666 - 00:00:58.825 |
| Мамо! |
00:01:23.153 - 00:01:24.454 |
| Хенри! |
00:01:25.370 - 00:01:27.399 |
| ...И той каза "Какво ще ми дадеш,
ако те предупредя за трети път?" |
00:01:32.100 - 00:01:36.100 |
| "Вече нищо не ми остана",
отговорила девойката. |
00:01:36.200 - 00:01:40.725 |
| "Тогава ми обещай, че когато станеш
кралица, ще ми дадеш първото си дете." |
00:01:42.208 - 00:01:46.262 |
| Не! Мамо!
- Хенри, Хенри! |
00:02:01.462 - 00:02:03.200 |
| Пусни ме! Мамо!
- Хенри, не! Тихо! |
00:02:03.200 - 00:02:05.000 |
| Вече нищо не можеш да промениш.
Слушай. |
00:02:05.100 - 00:02:06.444 |
| Чуй ме. Нямам много време. |
00:02:06.746 - 00:02:10.749 |
| Ти беше в колата. Всичко се
завъртя. |
00:02:11.054 - 00:02:13.152 |
| После изведнъж се оказа вкъщи.
Две седмици преди това. |
00:02:13.426 - 00:02:16.057 |
| Видя самия себе си. Видя как мама и
татко ти четяха приказка. |
00:02:16.341 - 00:02:19.863 |
| Ти пътуваш през времето. |
00:02:21.722 - 00:02:23.398 |
| Както дойдох и аз,
за да се видя с теб. |
00:02:23.761 - 00:02:25.774 |
| Аз съм ти, Хенри.
Разбираш ли? |
00:02:26.040 - 00:02:28.329 |
