Во мојот процес на работа
почитувам две кардинални правила. |
00:00:08.913 - 00:00:12.076 |
Да ја зборувам вистината |
00:00:12.150 - 00:00:14.914 |
и никогаш да не се врзувам
емотивно за тоа што го пишувам. |
00:00:14.953 - 00:00:18.889 |
Проблемот е, дека сите вистини,
всушност се полу вистинити. |
00:00:19.090 - 00:00:22.992 |
Например, кога читате весник, |
00:00:23.028 - 00:00:25.895 |
никогаш не се само факти.
Секогаш има некакво мислење. |
00:00:25.997 - 00:00:28.989 |
Тоа е така уште од времето,
кога Исус Христос умрел. |
00:00:29.067 - 00:00:32.002 |
Никој не знаел што да мисли
за него, додека некој |
00:00:32.037 - 00:00:35.029 |
не го напишал на хартија и рекол:
,,Ете, тоа е евангелието.,, |
00:00:35.106 - 00:00:39.008 |
Легендите не се раѓаат,
тие се пишуваат. |
00:00:39.110 - 00:00:42.136 |
И точно тоа го правиме сите -
на еден или друг начин, |
00:00:43.081 - 00:00:46.107 |
кога ќе умре некој, кој што
го сакаме. |
00:00:46.184 - 00:00:50.052 |
И не само кој да е,
туку некој посебен, |
00:00:53.191 - 00:00:57.150 |
вашиот личен Исус Христос. |
00:00:58.163 - 00:01:01.997 |
Зошто не? Херој. |
00:01:02.167 - 00:01:06.001 |
Кога ќе си отидат,
нам не ни останува ништо. |
00:01:14.079 - 00:01:17.913 |
Ништо, освен задачата
да ги направиме бесмртни. |
00:01:18.016 - 00:01:21.918 |
Единствено величествен епитет
може да даде вечен живот. |
00:01:23.888 - 00:01:27.016 |
И само од нас зависи -
тие, кои што сме останале - |
00:01:27.092 - 00:01:30.926 |
да го напишеме така, како што
сметаме, дека треба да изгледа. |
00:01:30.962 - 00:01:35.865 |
ШТО ОДИ НА НЕБОТО |
00:01:59.057 - 00:02:04.051 |